Save me..save me...save me...whoa..

Страх.

Страх ме е. Дали ще мога да превъзмогна бързо тази...адаптация? В главата ми е доста объркано, но горе-долу виждам как ще стане. Или поне си мисля, че виждам...

Колко време ще ми трябва да се свестя...без приятели, дори без познати. Баси...

Има още време до лятото, но няма как да не мисля за това.

Лошото е, че ще оставя приятелите си. Но...като се замисля, малко са инстинските. С повечето разговорите са еднотипни и скучни, сиво е всичко. Малко хора са цветни...те си заслужават. Дано в Швеция да има по-колоритни.

Аргх! Пак ми е депресантско! Аман. Е, не че не си го правя сама, де. xD

Вече нямам и муза.

За какво да пиша?

За какаото в чашата?

Между другото чашата отдавна е измита от съдомиялната, но още си спомням малките песъчинки какао (песъчинки - уот дъ фък?!). Но, както и да е, бяха красиви.

На кого му пука?!

Няк"ви тъпи песъчинки, дето даже не са и песъчинки.

Мда...всичко, до тук, е някаква душевна помия.

Защо въобще пиша?

Не се харесвам.

Хах.